В българския фолклор, погребението е висше събитие от живота на човек, граничещо с това на неговото раждане.
Всеки човек има напълно право сам да изгради вярванията си и да се уповава на българския фолклор или не. Разчитайки на своите корени, ние от семейството на „Харон“ избираме позитивната гледна точка, която се крие именно в обичаите свързани с българския фолклор и отнасящи се пряко до смъртта и възприятието ни за нея. Именно възприятието ни за смъртта успява да изгради у нас и възприятие за погребение, което не налагаме на всеки, който ни избере, а предлагаме нова гледна точка.
Всички черни багри, сълзи, ридания, нервни кризи и депресивни състояния в голяма част от случаите са базирани на неинформираност и липса на вяра спрямо понятията „смърт“ и „погребение“. Ние не ви виним в това и ще се радваме да представим различните църковни ритуали, празници и обичаи при погребение.
Не, думата празници тук не е грешна. Присъства именно, защото от древни времена за българите настъпването на смъртта е свято и висше празненство за душата на покойника, а оттам и за неговите близки. В българския фолклор липсва егоизъм и егоцентрично драматизиране по загубата на някого, а извисяване, че душата на покойника намира своята свобода и мир. Въпреки че от погребалната агенция имат ролята да се заемат с организирането и изпълнението на всички траурни ритуали, които са съгласувани със скърбящите е добре да знаете какво всъщност представляват тези траурни ритуали и от какво имате право да избирате.
Българите имат своя вяра и точно тя определя част от разбиранията за настъпването на смъртта и самото погребение. Траурните ритуали не винаги са свързани с църквата, но често се уповават точно на нея.
Смъртта
Според вярванията Св. Архангел Михаил взима душата на човека и така той умира. В случай че умиращият се усмихва, вярването повелява, че Архангелът му подава златна ябълка, ако се потресе, вярват, че вижда меча на светеца или изпива горчивата чаша, която той му поднася. Настъпването на смъртта се оповестява с характерно биене на църковната камбана, която бие на умряло – и по този звън може да се разбере дали починалият е мъж или жена.
Един от обичаите е веднага след настъпването на смъртта покриват огледалата и всички други предмети с отразяваща повърхност – за да не огледа мъртвият в тях и да реши да се върне. Водата се излива и се затварят всички врати и прозорци, за да може душата да излезе по лесно. Спира се и часовникът. Не оставят тялото само и за миг, защото ако го прескочи котка или куче, се смята, че ще стане вампир. Поради същата причина тялото не бива да остава и на тъмно. Траурният ритуал е винаги до тялото да има макар и бледа светлина.
Част от празничните ритуали е замесването на питка. Наричаме ги празнични, защото както споменахме по-рано преминаването на душата от един свят в друг е празничен момент. С настъпването на смъртта се замесва питка, което е съпоставка и с другия най-важен момент в човешкия живот – раждането, когато отново се замесва питка.
Следвайки обичая по замесването на питка, след разчупването на тази още топла пита душата на покойника напуска дома. Така се затваря цикъла на човешкия живот, започнал с раждането.
След като питката е замесена, ритуалът повелява да стартира къпането на покойника. Водата се носи специално за целта в черен котел, който после не се внася в къщата, а се обръща и слага камък отгоре му – така стои до три дни след погребението.
Тялото се полага в посока изток-запад докато настъпи моментът за погребение.
Колкото до гробът, важно е да знаете, че се копае в деня на погребението – той не бива да нощува празен, за да не умре още някой от семейството. По време на работа копачите внимават да не прескочат или да не подадат нещо през гроба, за да не вампиряса покойникът. Ако намерят стари кости в гроба, измиват ги с вино и ги поставят в една кърпа в гроба при покойника.
Погребение
Погребението започва с изнасяне на покойника от къщи – докато е в къщата, с него се отнасят като към жив, но щом го изнесат, започва неговото отделяне от домашните и от живите. Този момент винаги е най-емоционален, защото тогава се осъзнава напускането на човека и настъпилата загуба. Трупът се изнася с краката напред. Обичаят повелява при носенето или прекарването с кола да се спира на няколко места на кръстопът.
В случай че искате да бъде спазен изцяло обичаят и има свещеник на погребението, то е важно да знаете, че той върви начело, а след него носещият житото, после този с дървения кръст, следва покойникът и след него близките, подредени според степента на родство с него. Всеки, който срещне шествието, е длъжен да спре, да свали шапка да изчака то да отмине. Забранено е да се мине път на погребение и то не само непосредствено, а и в зоната на видимост. Минаването през вода и преливането са свързани с представите, че светът на мъртвите се дели от този на живите от вода, река, която мъртвият трябва да премине. Затова слагат при него монета, с която да си плати на лодкаря, който ще го преведе от другата страна на реката.
Край гроба се раздават хляб и жито, а храната не бива да се връща вкъщи ако остане. Докато погребението върви, в къщата трябва да са останали жени – шетачки, които да се грижат за покъщнината. Сметта и метлата се отстраняват от жилището – хвърлят ги във вода, изгарят ги или ги поставят на кръстопът.
Това са само част от църковните вярвания, обичаи и траурни ритуали. Какво ще спазите вие, ние не можем да назовем, но не се колебайте да се консултирате с нас за различните варианти.
